бършел

Речник на българския език

1. бършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бършел е производна форма на бърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бършел е производна форма на бърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).