бърчило е

Речник на българския език

1. бърчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бърчило е е производна форма на бърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бърчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бърчило е е производна форма на бърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).