бърчили

Речник на българския език

1. бърчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бърчили е производна форма на бърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бърчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бърчили е производна форма на бърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).