бърчила

Речник на българския език

1. бърчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бърчила е производна форма на бърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бърчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бърчила е производна форма на бърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).