бърчил

Речник на българския език

1. бърчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бърчил е производна форма на бърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бърчил — мин. деят. св. прич. м. р.

бърчил е производна форма на бърча (мин. деят. св. прич. м. р.).