бърчели

Речник на българския език

1. бърчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бърчели е производна форма на бърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бърчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бърчели е производна форма на бърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).