бърчел

Речник на българския език

1. бърчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бърчел е производна форма на бърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бърчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бърчел е производна форма на бърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).