бърникахте

Речник на българския език

1. бърникахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бърникахте е производна форма на бърникам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бърникахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бърникахте е производна форма на бърникам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).