бърникаха

Речник на българския език

1. бърникаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бърникаха е производна форма на бърникам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бърникаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бърникаха е производна форма на бърникам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).