бърникал

Речник на българския език

1. бърникал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бърникал е производна форма на бърникам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бърникал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бърникал е производна форма на бърникам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бърникал — мин. деят. св. прич. м. р.

бърникал е производна форма на бърникам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бърникал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бърникал е производна форма на бърникам (мин. деят. несв. прич. м. р.).