бързахте

Речник на българския език

1. бързахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бързахте е производна форма на бързам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бързахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бързахте е производна форма на бързам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).