бързах

Речник на българския език

1. бързах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

бързах е производна форма на бързам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. бързах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

бързах е производна форма на бързам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).