бързало

Речник на българския език

1. бързало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бързало е производна форма на бързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бързало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бързало е производна форма на бързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бързало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бързало е производна форма на бързам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бързало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бързало е производна форма на бързам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).