бърбочил съм

Речник на българския език

1. бърбочил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бърбочил съм е производна форма на бърбоча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бърбочил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бърбочил съм е производна форма на бърбоча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).