бърбочил си

Речник на българския език

1. бърбочил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бърбочил си е производна форма на бърбоча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. бърбочил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бърбочил си е производна форма на бърбоча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).