бърбочил е

Речник на българския език

1. бърбочил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бърбочил е е производна форма на бърбоча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бърбочил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бърбочил е е производна форма на бърбоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).