бърбочили

Речник на българския език

1. бърбочили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бърбочили е производна форма на бърбоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бърбочили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бърбочили е производна форма на бърбоча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).