бърбочил

Речник на българския език

1. бърбочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бърбочил е производна форма на бърбоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бърбочил — мин. деят. св. прич. м. р.

бърбочил е производна форма на бърбоча (мин. деят. св. прич. м. р.).