бърбочело е

Речник на българския език

1. бърбочело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бърбочело е е производна форма на бърбоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).