бърбочело

Речник на българския език

1. бърбочело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бърбочело е производна форма на бърбоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бърбочело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бърбочело е производна форма на бърбоча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).