бърбочели

Речник на българския език

1. бърбочели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бърбочели е производна форма на бърбоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бърбочели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бърбочели е производна форма на бърбоча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).