бърбочела

Речник на българския език

1. бърбочела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бърбочела е производна форма на бърбоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бърбочела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бърбочела е производна форма на бърбоча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).