бърборили

Речник на българския език

1. бърборили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бърборили е производна форма на бърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бърборили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бърборили е производна форма на бърборя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).