бърборила

Речник на българския език

1. бърборила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бърборила е производна форма на бърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бърборила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бърборила е производна форма на бърборя (мин. деят. св. прич. ж. р.).