бълнувал си

Речник на българския език

1. бълнувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бълнувал си е производна форма на бълнувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. бълнувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бълнувал си е производна форма на бълнувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. бълнувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бълнувал си е производна форма на бълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).