бълнувал е

Речник на българския език

1. бълнувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бълнувал е е производна форма на бълнувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бълнувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бълнувал е е производна форма на бълнувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бълнувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бълнувал е е производна форма на бълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).