бълнувало си

Речник на българския език

1. бълнувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

бълнувало си е производна форма на бълнувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. бълнувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

бълнувало си е производна форма на бълнувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. бълнувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

бълнувало си е производна форма на бълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).