бълнувал

Речник на българския език

1. бълнувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бълнувал е производна форма на бълнувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бълнувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бълнувал е производна форма на бълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бълнувал — мин. деят. св. прич. м. р.

бълнувал е производна форма на бълнувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бълнувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бълнувал е производна форма на бълнувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).