бълнува

Речник на българския език

1. бълнува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бълнува е производна форма на бълнувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бълнува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бълнува е производна форма на бълнувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. бълнува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бълнува е производна форма на бълнувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).