бълникало

Речник на българския език

1. бълникало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бълникало е производна форма на бълникам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бълникало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бълникало е производна форма на бълникам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бълникало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бълникало е производна форма на бълникам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бълникало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бълникало е производна форма на бълникам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).