бълвало

Речник на българския език

1. бълвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бълвало е производна форма на бълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бълвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бълвало е производна форма на бълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бълвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бълвало е производна форма на бълвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бълвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бълвало е производна форма на бълвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).