бълбукнели

Речник на българския език

1. бълбукнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бълбукнели е производна форма на бълбукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бълбукнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бълбукнели е производна форма на бълбукна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).