бълбукнали

Речник на българския език

1. бълбукнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бълбукнали е производна форма на бълбукна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бълбукнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бълбукнали е производна форма на бълбукна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).