бълбукнала

Речник на българския език

1. бълбукнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бълбукнала е производна форма на бълбукна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бълбукнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

бълбукнала е производна форма на бълбукна (мин. деят. св. прич. ж. р.).