бълболил си

Речник на българския език

1. бълболил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бълболил си е производна форма на бълболя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. бълболил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бълболил си е производна форма на бълболя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).