бълболило е

Речник на българския език

1. бълболило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бълболило е е производна форма на бълболя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бълболило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бълболило е е производна форма на бълболя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).