бълболил
1.
бълболил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
бълболил
е производна форма
на бълболя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
бълболил —
мин. деят. св. прич. м. р.
бълболил
е производна форма
на бълболя (мин. деят. св. прич. м. р.).