бълболело

Речник на българския език

1. бълболело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бълболело е производна форма на бълболя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бълболело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бълболело е производна форма на бълболя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).