бълболел

Речник на българския език

1. бълболел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бълболел е производна форма на бълболя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бълболел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бълболел е производна форма на бълболя (мин. деят. несв. прич. м. р.).