бъкал

Речник на българския език

1. бъкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъкал е производна форма на бъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бъкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъкал е производна форма на бъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бъкал — мин. деят. св. прич. м. р.

бъкал е производна форма на бъкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бъкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бъкал е производна форма на бъкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).