бъзнел

Речник на българския език

1. бъзнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъзнел е производна форма на бъзна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бъзнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бъзнел е производна форма на бъзна (мин. деят. несв. прич. м. р.).