бъзикнел

Речник на българския език

1. бъзикнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъзикнел е производна форма на бъзикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бъзикнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бъзикнел е производна форма на бъзикна (мин. деят. несв. прич. м. р.).