бъзвало

Речник на българския език

1. бъзвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бъзвало е производна форма на бъзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бъзвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бъзвало е производна форма на бъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бъзвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бъзвало е производна форма на бъзвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бъзвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бъзвало е производна форма на бъзвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).