бъзвали

Речник на българския език

1. бъзвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бъзвали е производна форма на бъзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бъзвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бъзвали е производна форма на бъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. бъзвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бъзвали е производна форма на бъзвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. бъзвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бъзвали е производна форма на бъзвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).