бъзвала

Речник на българския език

1. бъзвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бъзвала е производна форма на бъзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бъзвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бъзвала е производна форма на бъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. бъзвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

бъзвала е производна форма на бъзвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. бъзвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бъзвала е производна форма на бъзвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).