бъзвал

Речник на българския език

1. бъзвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъзвал е производна форма на бъзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бъзвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъзвал е производна форма на бъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бъзвал — мин. деят. св. прич. м. р.

бъзвал е производна форма на бъзвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бъзвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бъзвал е производна форма на бъзвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).