бъдело

Речник на българския език

1. бъдело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бъдело е производна форма на бъда (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бъдело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бъдело е производна форма на бъда (мин. деят. несв. прич. ср. р.).