бъдел

Речник на българския език

1. бъдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъдел е производна форма на бъда (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бъдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бъдел е производна форма на бъда (мин. деят. несв. прич. м. р.).