бъбрил

Речник на българския език

1. бъбрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъбрил е производна форма на бъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бъбрил — мин. деят. св. прич. м. р.

бъбрил е производна форма на бъбря (мин. деят. св. прич. м. р.).