бъбрело

Речник на българския език

1. бъбрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бъбрело е производна форма на бъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бъбрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бъбрело е производна форма на бъбря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).